Зимен вятър ни споходи,
блъсна се в комина сив
и прозорците обходи…
Погна котарака див.
Керемидите размести.
Кофите със смет строши.
Във улуците се вмести,
иска да ги разруши.
Тежка зима се довлече
с бял кожух от сняг и скреж.
Севернякът от далече
я приветства с поздрав свеж.
Двамата лудуват яко,
пукат камък и гюле.
В кухнята ни дядо Янко
ни гощава с чеверме.
Нека вие, нека вее
люта хала в дол, дере…
Щом в дома ни смях се лее,
значи всичко е добре!
Автор на стихотворението – Литатру1
http://www.stihi.ru/2019/06/27/2775 - с превод от Шахов2
http://www.stihi.ru/2018/11/11/10286 - с превод от Евгений Чесноков
България, София
22.10.18
"Зимата и смехът" (к.) - масло, платно, шпакла; Худ. В. Николова - Литатру
19:10
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118111110286