Маки

Кристина Лужина
Немного соли,
касанье
дна.
В огромном поле
стою
одна.

Там где-то маки -
сражений
след,
итог атаки -
кивают
мне.

За что убили?
Легко
легли?
Милы ли мили
сырой
земли?

Застыли маки,
закрапал
дождь.
Я вынимаю
из сердца
нож.

Вьет вихры ветер,
траву
у ног.
Одна на свете,
как вор,
как Бог.