Малките възглавнички на пръстите
нежността разпръскват
по цялото ми тяло.
Бавно вдъхвам радост
под облачното одеяло,
зачерквано
от хилядите падащи снежинки.
Като дечица-балеринки
мисли
са покълнали във утрото
и се протягат с трепет
в оживяващото тяло.
Както във кафето сутрин
капвам капчици сметана-
така и светлината
ги подслажда
и утоляват жаждата
ни за докосване...
Такова утро!!!
,,,Омагьосано...
03.12.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев