Из сборника стихов Небесният хляб 23

Людмила Игнатова 4
До мен си
със цигара в ръка.
И сякаш нищо повече
не ми трябва.
Но чакам нощта,
за да остана сама,
да прегърна сърцето си като бебе,
да го сложа в скута си и да му пея,
че ти просто не се досещаш,
колко жадувам
за едно случайно докосване
при всяка наша случайна среща.




2004 г.