И я, и ты, и он - мы просто люди.
И на Земле пытаемся свой путь найти.
Но часто забывая Бога - других мы судим,
стерая с памяти любовь и доброту.
Поэтому я утром в храм зайду
и перед иконой голову склоню.
Прощение за ошибки попрошу
и всё что дарит мне Судьба,
с блогадарностью я обниму.
А в доме Бога, может быть я странный гость -
не часто храмы посещаю.
Была бы за столом - я поднела бы тост.
Сказала бы:
„Уже не сильным, а смерённым восхищаюсь“ .
Дрожит огонь моей свечи ...
взолнован он моим дыханием ...
Не знаю я молитвы… Но, Господи!
Мое невежество прости…
Сегодня здесь у креста я стою.
Молюсь тихонько и с волненьем -
„Не надо много - пусть моя душа,
Жизнь принимает с улыбкой
благодарной и со смирением.
И пусть Любовь ведет меня во всех моих делах,
в её всех форм и всех их измерениях“.
Оригинальный текст на болгарском языке.
И нека във делата ме води Любовта...
И аз, и ти, и той... сме просто хора.
Тук търсим своят път... (както в гората),
Но други често съдим без умора...
Изземвайки на Господа правата.
Затуй във храм ще вляза сутринта
и пред олтара ще склоня главата,
за грешки свои искам да се извиня
и благодаря -
за всичко що отрежда ми Съдбата.
Във този божи дом съм малко странен гост,
Че може би го рядко посещавам...
Да бях на маса щях да вдигна тост
и да разкажа, че вече не на силните,
а на смирените се възхищавам...
Трепери пламъкът на мойта свещ...
... от развълнуваното ми дихание...
Не знам молитви... ни църковна реч
О, Господи... прости ти моето незнание...
Аз тихо тук, при теб ще постоя...
На ум ще се помоля... със вълнение -
„Не искам много... нека моята Душа,
Живота да приема със радост, благодарност и смирение.
И нека във делата ме води Любовта,
във всичките и измерения..."
автор текста и перевода - Ирен Тодорова