Мъгла, непрогледна мъгла.
Стяга гърлото, като с каишка.
Във въздуха виси тишина,
а в мен се отронва въздишка...
Декември... мъгла...
Усещам отново тръпчивата нотка...
Спомен прибрала дълбоко в душа
и рана, като от нокът на котка...
Декември... С „прощавай” в последният миг...
Едничка сълза тайно отронена.
На поста останах като войник...
А от теб ми остана единствено спомена.
На Силвия /08,01,1964 - 12,12,1994/