Атанас Капралов
СТРАХИ
Тебе в обійми взяти хочу –
страхів позбавити кількох:
як магія услід шепоче,
що
ми
окремо –
а
не вдвох,
як всяк у глибині таїться,
як рипне ключик – постеріг –
розлука,
начебто хортиця,
учула раптом наш поріг…
Страхи абсурдні
і безсилі…
Їм конче край покласти час…
Бо я люблю тебе щохвилі,
тобою б повнив світ
щораз:
мир, спокій, шум
і пересуди,
модеми,
сни, маршрути,
дим...
Ти в подиху повітря всюди –
я мру за диханням твоїм!…
Якщо зігнуть страхи погані –
то за любов мені лічба,
бо ми –
без нашого
кохання –
на смерть
приречені оба.
(авторизований переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Атанас Капралов
СТРАХОВЕ
С прегръдка дълга ще те скрия
от твойте вечни страхове:
как ни преследва зла магия
и не
едно
сме с теб,
а
две,
как всеки в тайнството си хлътва,
как хлъцва ключ сълзлив
и как
раздялата подобно хрътка
надушва къщния ни праг…
Абсурден страх.
Параноичен…
Предлагам да му сложим креп…
Ежесекундно те обичам
и всичко съм населил
с теб:
шума наоколо,
покоя,
маршрути,
сънища,
модем...
Дъхът на въздуха е твоят –
умирам да те вдишвам в мен!…
И ако страх на две ме гъне,
то е за чувството отвъд,
защото –
край! –
без любовта ни
там
сме обречени на смърт.