Вятърът свири отвънка ноктюрно,-
стара гъдулка,-печално и нежно.
Ти си пред мене,-жива скулптура,-
на страстните чувства убежище.
С погледа влюбен плътта ти попивам.
Страстта ми събужда желания.
На глътки те пия - най-вкусното вино.
В краката ти лягам почти бездиханен.
Печално умират щастливи минути
под тихите звуци на тази гъдулка.
Няма измислена още валута
да платя на вятъра за такова ноктюрно...
21.12.2011 г.
Б. Алекс.