Посвещавам на И.В.П.
Това не е любов, а чиста лудост.
На столетие веднъж се случва.
До дъно те изпивам, мое чудо.
Искам същността ти да налучкам.
Пия, пия, а изпитвам жажда.
Устни в устни - апарат за дишане.
Любов от кладенец изваждам.
И все не мога да кандисам.
Падам и ти обгръщам колената.
С бузата докосвам твойта кожа
и те моля тихо, шепнешката,
в ложето на Любовта да те положа.
Как и във какво да оценя
тебе,-мое истинско съкровище?
В злато, във звезди или в цветя?
Беден е за теб света чудовищен!
Това не е Любов, а чиста лудост.
Загубил съм,възможно,аз главата си.
Или пияна е от виното маврудово,
което пихме с тебе още там в лозята.
25.06.2011 г.
Б. Алекс.