Цигулке, да поплачем за мама и татко
Автор – Величка Николова – Литатру1
Тази вечер душата ми плаче…
Капки дъжд се оплитат в кълбо.
Черен гарван на клонката граче,
аз си спомням какво е било.
Помня милите мама и татко,
и домът ни със пещ за симит.
Помня дойната крава със мляко
и котакът ни вечно измит.
Помня кучката Коли, която
ме спаси от съседския пес
и със нея през цялото лято
си играхме в близкия лес…
Но отминаха дни и години.
Тази вечер съм вече сама!
Не ме радват небесни градини,
не ме блазни красива луна.
Наши вечери, мили, семейни,
как ми липсвате вие и днес!
Ти, цигулко, свири ми, изпей ми
всички спомени… пей и нощес!
Пей, цигулко, свири, да попеем,
нашите спомени да изредим,
а небето – звезди нека лее,
да поплачеме всички нощес…
Тази вечер душата ми плаче…
От небето шурти звездопад,
а пък може звездите да плачат –
не за мен, а за спомена драг!
Литатру
България, София
неделя, 18 ноември 2018 г.