„… а утре животът ще бъде
по- хубав, по- мъдър… „
Вапцаров
*
Аз вярвам в хоризонт лъчист
Автор – Величка Николова – Литатру1
Едно листо – отронено – заплака.
Пристигна много тъжна есента.
Самички сме сега с листото в мрака.
В очите ми блести една сълза.
Една сълза, но болките са много:
за мъдростта, живота, обичта…
Животът ми ме гледа твърде строго
и ме души Софийската мъгла.
Но аз не вярвам в залез без копнежи,
не вярвам в плач на есенния лист,
а в полета на хорските стремежи
и в утрините с хоризонт лъчист.
Едно листо зелено от дървото
избърса мойта горестна сълза,
а птичка пъстра скочи от гнездото
и литна към лъчисти небеса!
Литатру
България, София
неделя, 18 ноември 2018 г.