Лъжата – господарят на света
(… и пак за Гаврош – народа)
Автор – Величка Николова – Литатру1
Тази нощ ме събуди луната.
Тя на кок си бе свила косата.
Като лампа над мене висеше,
с любопитно око ме следеше.
От небето река се изсипа,
моята рокля красива разсипа…
Полетях към звездиците свежи,
на по чайче да нищим копнежи.
Но - отгоре - далеч от дома ми,
много тъжен изглежда света ни
и забравила своята мъка –
всички облаци махнах от тука.
Звезден прах насъбрах аз в ръцете,
на Гаврош го поставих – в нозете.
А луната погледна доволно,
светна много лъчисто и волно!
Литатру1
България, София
29.08.18