ЧЕРНО МОРЕ
Море мое, Черно - пенливо си в;но.
Разпръскваш вълните си до небеса,
а напора бесен на буря звънлива
подгонва сардините като стада.
Вълните припяват на морския вятър,
делфини танцуват във водната шир,
там кораб самотен от бурята мятан
се люшка измъчен в морския мир.
Понякога денем моряците пращат
по чайките бели любовни писма,
а корабът дървен ехидно разклаща
туловище старо и своите платна.
Той помни отколе съдбата моряшка.
Любовница сластна е всяка вълна.
Но нощен – самотен – на койка юнашка,
Морякът мечтае за… своята жена.
Литатру
България, София