Леко се лее Марица
малки вълнички преде,
слънцето с шепа - водица
все още жадно краде.
Жарко е, жари полята,
огън в гората кладе.
Любов дарява в сърцата
и към морето зове.
Млади моми разсъблича,
тичат ергени след тях,
дядовци даже подтичкват,
дано не станат за смях.
Но есента ни позната
сякаш внезапно дойде,
пълни със сълзи реката,
листите горски краде.
А от небето дъгата –
пръска навред цветове!
Автор – Литатру
България, София
19.9.2018 г. 07:40 ч.