Онази битка
Автор: Росен Русев
Една жена усмихната
и малко тъжна,
облегната в колона на Абритус,
обхожда с поглед старините
с мен ръкъ в ръка.
Усмихва се за миг,
поглежда пътеките утъпкани,
по които не расте трева,
а в погледа и - искрици топлина
и мъничко умора.
По калдъръми стародавни,
попили онази древна тишина,
ръка в ръка вървим,
а шепнат старините,
предания от дни преминали.
От битки прашни,
мечове звънтящи и
воини възпяти
от бардовете стари.
Попивал калдъръмът
стъпките на векове,
видял и меч, и обичи попила
в потта на войни и
слава и любов...
Усетих как ръката ти
се стегна, сякаш ме попита
ще можеш ли и така
да водиш битки,
за мен, с онази,
за последната любов?
Ще можеш ли...
Очите нека да говорят...