Есенна песен
Пак есенен вятър ридае
в безкрайното равно поле
и смело се впуска в безкрая,
широко размахал криле.
Пак глухо и сиво небето
поглежда отгоре с тъга.
Там слънцето вече не свети.
Там стенат стихии и мрак.
В гората дърветата плачат,
погребват листата, и с тях
умират те бавно във здрача,
сразени от лудия смях.
Умират листата, цветята...
О, есен студена край мен!
Зъл вятър ридае в полята
и стене със глас настървен.
Александър Геров
Осення песня
Раскинула крылья натуга,
ненадоба дол не кропи:
завыла бесснежная вьюга
без слёз в бесконечной степи.
Ненастное низкое небо
на землю глядит свысока.
И солнце былое уж небыль,
и тьма угнетает тоска.
Деревья листву погребенью
и гибнут нагие в ночи–
безлунной, без всхлипов и теней,
сражённые хохотом чьим.
О времечко ты гробовое!..
Ах осень, зима и мороз!
А вьюга бесснежная воет
в степи бесконечной до слёз.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы