Вятърът Луджо
и тайната на Литатру
(еротично)
Южен вятър пак се е развихрил,
черното небе с метла мете.
Облаците на далеч натири…
В люлка легна – книга да чете...
Книга бе, но не съвсем случайна –
стихове за Вечната любов,
във която аз разкривам тайна:
Как да я опазиме до гроб!
ЧЕте вятърът, без дъх остана.
После грабна своята метла
и изтича право при Мецана –
нейде… в Тилилейската гора.
Той я милва нежно, тя лудее.
Луджо под кожуха И се свря.
Гъделичка я , а тя се смее.
В тайното И кътче се завря.
Рев – не беше, беше просто чудо!
Меца бе изпаднала в екстаз…
Скоро Луджо се изниза лудо.
Радостно засвири с контрабас!
От тогава Меца броди, скита
ту в поля, ту в гъстите гори…
Търси вятъра, за него пита -
в нея Вечната любов искри!
Автор: Литатру
България, София,
26 август 2018 г.