Плаче септемврийски дъжд на двора,
рони листи мократа върба,
а кутренце малко до стобора
води с котарака ми борба.
Кой ли го е грижа за кутрето
и за моята плачеща душа?
Вятърът мете с метла полето.
- ИзметИ и моята тъга,
след като... кутренцето спася!
Автор - Литатру
България, София