Във чашите виното бяло
запява с парещи искри.
Под топлото ни одеяло
лежиш в прегръдките ми ти.
За мен си пристан или буря;
ту огън, ту вода; мираж;
мил демон, що съня разтуря
и ангел със жадуван глас.
И съм щастлив, и съм прехласнат!
Сърце ми в клада се топИ,
а ти си толкова прекрасна…
Ще те изпия със очи!
Автор: Литатру
България, София
(2018)