Нощта проточи дългата си шия
и със Вечерницата тропнаха хорце,
а аз въобще не можех да се крия,
защото тръпнех в твоите ръце.
В сърцето пламък грееше неспирно,
дъхът ми се накъсваше в зиг - заг,
а тръпните извивки – тъй немирно –
греховност сладка - носеха ни пак.
Люлееше ни в унес бесен ритъм,
датиращ от далечни древнини,
не ми се иска даже и да питам,
а да сме заедно и в бъднини!
Литатру
събота, 11 август 2018 г.
България, София