Елегия
Високо в тъмнината циферблати
над улиците опустели бдят.
И стъпките ми тежки тишината
на влажната дълбока нощ коват.
Вървя край къщите жестоко сам,
отбягвам сенките, мълча и страдам.
О, тази страшна нощна тишина
между студените смълчани сгради!
Напуснах стаята, скриптящия креват,
завесата, изпрашена и дълга,
романите на свойта самота,
и всичко във което съм се лъгал.
Сега зад тъмните стени града
мълчи и ме посреща глух и хладен.
Аз искам свойта скръб да победя,
да победя и вече да не страдам.
Когато утре светлата зора
се разпилее в блясъци и искри,
ще си намеря аз добър другар
и хората ще станат мои близки.
Разбрах как страшно тегне самотата.
Самотният живот ще ме сломи.
Вървя и дръзко гледам в тъмнината
часовника с враждебните очи.
Александър Геров
Элегия
Циклопы бдят не предавшихся сну–
там высоко блистают циферблаты.
Шаги мои чеканят тишину–
гремят поди не рыцарские латы.
В пенале стен, заборов и оград
один как перст, и тени врассыпную,
я, фонарям непуганым не рад,
боюсь чего или чего взыскую.
Не аргонавт, едва анахорет,
я утлый дом на времечко покинул,
собой за то покуда не воспет–
и вышел в мир, пока не лёг в могилу.
Меня сглотнул глухой как старый пень,
немой как столб, внутри холодный город,
желаю где, пока не грянул день
тоску возмочь с судьбой в неравном споре.
Когда заря засветится не вдруг,
приду в себя, вернусь в свои, где резво
найду своих друзей или подруг,
сойдусь с людьми и стану им полезен.
Быть одному ужасно тяжело...
Такая жизнь догнёт меня, сломает...
В последний глаз гляжусь с законным злом,
не блею хоть, с усталости хромая.
перевод с болгарского Терлдимана Кырымлы