Теодор Траянов. Осенний сумрак

Терджиман Кырымлы Второй
Осенний сумрак

Пока. Твоей могилы против
осенний сумрак цедит сон,
тушуя в призрачной дремоте
воспоминанья, плач и стон.

Пока. Сухие стонут клоны
и замирают в мёртвом сне–
и скраден отзвук небосклоном,
и отблеск трепетный на нет.

Пока. Душа моя дождётся
за синим озером твоей–
любовь там первая зальётся
последней песни тут живей.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Есенен здрач

Иди си, пресен гроб недей разравя,
заспива тихо есенният здрач,
заглъхва всичко в призрачна забрава–
и радост, и желания, и плач.

Иди си, воплите на сухи клони
заспиват в непробудна тишина,
последен отглас в морни небосклони
просветва като гаснеща вълна.

Иди си и душата ми дочакай
на твоя сън край тихото море,
последна песен нека бъде знака,
че първа обич никога не мре.

Теодор Траянов