Навън цари замислен мрак.
Дори от мен е по- замислен.
Кога ще се завърнеш пак.
Без теб животът е безсмислен!
Жадувам твоите ръце,
обгръщащи ме като клопка.
Аз вярвам в мъжкото сърце -
за мен – е ценностна находка.
Нахален студ, нечакан мрак –
отпъждам надалеч оттука.
Жадуван миг – очаквам пак,
със любовта, която чука!
(От книгата ми – „Кога порасна, дъще”)