Мара Белчева
Змій-вихор закриває браму днини,
з-за гір далеких вечір тихий лине,
на землю срібний позирк кида знов,
в простори згаслі йде шукати схов.
Там ліс в своїм картатім вбранні плине,
спускаючись додолу у долини;
з зібрання повертається немов,
наслухавшись таємних там розмов…
Аж сон дитячий вирина з безмежжя:
жінки в блаватні убрані одежі
додому з храму лагодяться йти.
І наче мати рідна пригорнула
і цілий світ на ласку обернула,
що я й не чула в світі самоти.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Мара Белчева
На небосвода вихрен змей вратата
на вечерта затваря. От гредата
набързо хвърли тя сребристий взор
и сви във прегорелия простор.
Във пъстрия си накит там гората,
надолу връща се към долината;
като че ли била е на събор
унесена в потаен разговор. . .
Детински сън минава ми в очите:
със пъстри свилени поли жените
от храма връщайки се към дома.
На площа майка ми кат ме прегърна
и целий свят в милувка ме обгърна
когато на света не бях сама.