Путник
Ты на опушке стал как чащей болен–
сума и плащ с тобой, а цель вдали;
знакомое заснеженное поле
лихому взору всё себя дарит.
Земля и небо в колер с горизонтом–
их различить-разъять не в силах ты;
глубок и стар простор без суеты–
его б приветить звонко и охотно.
Уж нет: молчок и счастливо глядись
на снежный холм, где стынут
два тополя, нагие ныне,
как чёрные дымы столпами ввысь.
Там твой румяный на морозе домик-
и ты с дороги воздух пьёшь,
и на душе неужто летний дождь-
легко и нет угла утоме.
перевод с болгарского терджимана Кырымлы
Пътник
Ти спираш с твойто пътно наметало,
зад теб остава минатият лес;
пред лудия ти поглед блясва бяло
познатото заснежено поле.
Небето и земята се проникват
и ти напразно дириш кръгозор,
така дълбок е този стар простор,
че ти се иска сякаш да извикаш.
Но не извикваш. Радостни очи
запираш върху хълма снежен, дето
две черни и оголени дървета
отлитат в вис като два стълпа дим.
Ти виждаш къщицата си– червена,
невям заруменяла от студа,
и пиеш въздуха като вода,
и на сърцето ти отново става леко.
Атанас Далчев