От есен до пролет
Величка Николова-Литатру1
И тази есен скоро ще отмине.
Събличат се дърветата и в мрак.
Преуморено слънце ни намига.
Мъглата казва: - Тук съм, тук съм пак.
Облечена със сребърни доспехи
ще зацарува зимата у нас...
Скорецът, който жънеше успехи
ще скрие нейде своя контрабас.
А мравката - къщовница отлична
ще дреме кротко в своя мравуняк.
Жабокът ще заспи най-летаргично
и ще заглъхне неговия "кряк".
Пък Щурчо, песните си ще загуби
и ще го грабне дълъг зимен сън,
от който пролетта ще го разбуди
и той със радост ще засвири вън.
Перевод с болгарского языка на русский язык - Ларисы Потаповой
С осени до весны
И эта осень вскоре отойдёт.
Разденутся деревья, подступит мрак.
Уставшее солнце нам подмигнёт,
И скажет туман: - Я здесь, как-никак.
В сверкающих серебряных доспехах
Зима снегами очарует нас...
Скворец, имевший ранее успехи,
Надолго спрячет личный "контрабас".
А муравьишко - эконом отличный,
Живущий скромно, дремлющий едва.
Лягушка тоже, в сон впав в летаргичный,
Затихнет. Не услышим мы: "Ква-ква!".
Сверчок уснёт и песнь его умолкнет -
И зимний сон сверчка в свой в плен возьмёт .
Весною лишь проснётся он, и столько
Нам новых дивных песен пропоёт.