От есен до пролет
Автор - Величка Николова - Литатру-1
И тази есен скоро ще отмине.
Събличат се дърветата и в мрак.
Преуморено слънце ни намига.
Мъглата казва: - Тук съм, тук съм пак.
Облечена със сребърни доспехи
ще зацарува зимата у нас...
Скорецът, който жънеше успехи
ще скрие нейде своя контрабас.
А мравката - къщовница отлична
ще дреме кротко в своя мравуняк.
Жабокът ще заспи най-летаргично
и ще заглъхне неговия "кряк".
Пък Щурчо, песните си ще загуби
и ще го грабне дълъг зимен сън,
от който пролетта ще го разбуди
и той със радост ще засвири вън.
Перевод с болгарского на русский язык - Лилия Охотницкая
От осени до весны
И эта осень скоро нас покинет,
Деревья без листвы уйдут во мрак.
Уставши, солнце взглядом не окинет,
И скажет мгла: "Я здесь теперь. Вот так."
В серебряных закована доспехах,
Царицей будет вновь зима у нас.
Скворец, который пел, играл с успехом,
Запрячет свой надолго контрабас.
А муравей - работник домовитый,
Спать будет долго в домике своём.
Уснёт лягушка долгим сном, забыта.
Мы не услышим кваканье её.
Сверчок о песнях, о своих, забудет.
Он погрузится в долгий зимний сон.
Придёт весна. Она его разбудит.
И запоёт опять, как прежде, он.