Малко село с родна къща,
малък двор.
Пътят – кален - ми се мръщи:
- На обзор?!
В двора, гледам - на асмата –
свраки – две.
Нагло краднат от зърната…
и по две.
„Носят ги на своите малки” –
тъй реших.
Аз подаръци донесох,
и мой стих!
Двор пустее, къща – празна…
Стар шибой.
Плаче лепкаво асмата:
-Боже мой!
Шиба ме шибой в главата
без слова!
Бог кънти от небесата:
- Закъсня!
6.7.2018 г. 23:05 ч.