И тази есен скоро ще отмине.
Събличат се дърветата и в мрак.
Преуморено слънце ни намига.
Мъглата казва: – Тук съм, тук съм пак.
Облечена със сребърни доспехи
ще зацарува зимата у нас…
Скорецът, който жънеше успехи
ще скрие нейде своя контрабас.
А мравката – къщовница отлична
ще дреме кротко в своя мравуняк.
Жабокът ще заспи най- летаргично
и ще заглъхне неговия „кряк”.
Пък Щурчо, песните си ще загуби
и ще го грабне дълъг зимен сън,
от който пролетта ще го разбуди
и той със радост ще засвири вън.