Днес във нашето село,
Еньо дойде за добро.
Бе с корона от невен.
Ах, какъв красив левент!
Много билки ни дари,
от тях плетохме венци.
Мойта баба до зори –
вари билки – всякакви.
Кой по глътка, кой по три –
от сиропа всеки пи.
Еньо май попрекали
и напълно се опи.
Ах, билкарю, хи- хи- ах!
Сам – направи се за смях.
Аз със трезвата глава
пиша този стих сега:
- Билките са цяр- другар,
но се теглят на кантар.
Който ползва окомер –
да ги пие с капкомер!
Ах, билкарю, хи- хи- ах!
Сам – направи се за смях.