Днес слънцето е вече разпиляло
лъчите си във летните коси.
Малиновият храст като начало –
далеч от сянката се настани…
Тревите са си вирнали снагите
и зайците се крият вече там.
Разбунени от жегата – брезите
се разсъбличат, без да ги е срам.
А слънцето все жули, жули, жули…
Не знае милост, нито знае страх.
Там… кукумявка – виждам, че се пули
на щъркелите, дето правят „грях.”
Танцува лятото като невеста,
проправя път на „вечната любов”.
И не след дълго – като във пиеса –
две щъркелчета ще се пръкнат с` зов…