Не съм на птиците царица,
но съм метежна, волна птица.
Обичам да летя над Дунав,
Марица, Искър и Росица,
морето - Черно да преплувам,
със облаците да лудувам,
на Уляновск да се любувам,
във Волга - да се налудувам.
Обичам и да се люлея
на клонче от брезичка - млада,
със лилиите да общувам,
На Лилия да съм отрада!
И после да си се завърна
в България при: мъж, дечица...
На люлка с тях да се люлея
и руски песни да им пея.
Да им попея за брезите,
за степите и за ловците,
за кучетата Лайки - мощни
и за красиви "Бели нощи"...
А аз - като сестра птици,
разбрала руските душици -
във спомените да се гушна,
в гнездото родно да се мушна!
Это стихотворение прекрасная болгарская поэтесса Величка Николова - Литатру-1
посвятила мне. А вот мой перевод на русский язык:
Я - не птица-царица,
Но мятежная, вольная птица.
Пролететь над Дунаем хочу,
Над Марицей, Росицей.
Переплыть море Чёрное,
В облаках кувыркаться,
Любоваться Ульяновском,
В Волге купаться.
На берёзовых веточках
Я хочу покачаться
И с подругой российскою -
С Лилией пообщаться.
Вновь вернуться в Болгарию
К мужу и детям.
Деток в люльке качать,
Песни русские петь им
О просторах России
И берёзовых рощах,
Про собак - лаек сильных
И про "белые ночи".
А я как сестра птицы
Душу русскую поняла.
И в родном гнезде мне приснится
Русь, Россия, где я была.