Замират стъпките на пролетта
и идва лято с дъждове поройни.
Във гаснеща от здрача светлина,
трептят листа на трепетлики стройни.
Метежен вятър с рошави коси,
измете облаците от небето
и сякаш във човешките души
покълна нов стремеж към битието.
Усмихна се – смълчана – вечерта,
усетила копнежа у човека
и в сумрачната нежна тишина,
изплува любовта полека- лека…