КАПКА СПОМЕНИ
Автор: Р. Русев
Бях никой,
в нощта съм като призрак
и само огледалото отсреща
спомените помни.
В просъница говоря с телевизора,
отпивам домашното
тръпчиво вино
и само спомен за жена
разбърква дните ми.
А тя е в бяло,
призрачно красива и самотна,
видение откраднало душата ми,
забравено в крайпътна гара,
където не минават влакове.
Задрямалата месечина
просветва между клоните,
петна оставя по земята
в сребристо-мътна светлина.
Обръщам чашата в дланта си -
червена капка спомени,
душата ми е в лунното сребро
проблеснало
в последната изпита капка.