Обичам своето име -
родителски дар при рождение.
Като при всички.
Наречена съм
на гордо и красиво цвете
и не е ли това причина
да изпадам в изумление
от цветя
и да не мисля
за лошо неща?
И не ли това причина
да тая цял живот нежност
към растенията,
даряващи вълшебност?
Цветята са възторг и вдъхновение,
вълшебен расказ...
А аз - обичам името си,
защото То съм Аз!
Стихотворение перевела на болгарский язык Величка Николова - Литатру-1.
Оригинал - Лилия Охотницкая
Люблю своё имя.
Родители дали его,
Как и всем - при рожденье.
Они нарекли меня
гордым красивым цветком.
Не потому ли
приводят меня в изумленье
цветы? И не думаю я
о плохом?
Не потому ли -
всю жизнь эта нежность
к растеньям?
Они дарят радость.
Порою - почти волшебство.
Цветы - это добрая сказка,
восторг, вдохновенье.
Люблю своё имя.
И как не любить
мне его?