Улисани в делничните грижи
забравяме да кажем: - Добър ден! –
на близки и далечни, на роднини…
Денят се стапя като лед студен!
Така минават дните ни – самотно.
Самотни са и хората край нас.
Днес беше вчера, утре е сиротно,
а в други ден – самотно ще е пак!
И ето, че в някой ден – безбожни,
премръзнали от студ в жарък зной,
ще стигнем края жизнен и виновни
ще заболим за вчерашен застой,
когато можехме да бъдем мили,
добри и ведри и без завист зла,
когато можехме дори без рими
да стоплим някоя сама душа!