К ночи
Само великолепье,
вершина мирозданья,
о ночь, ищу созвучья
со звёздами твоя!
Священные желанья
в нелепые блужданья
мой сон роднят со смертью,
алчебны по края!
Весенняя запевка
умолкла до отлива–
не гаданная тайна,
не сдержанный обет.
Звезда моя на нити
в пустыне молчаливой
мерцает без привета,
знаменье не побед.
В твоих обьятьях слабых
слезинки лью по праху,
испивший не по капле
жбан сомы неживой!
Последняя забава,
ведя меня на плаху,
дай шёпотом проститься
с усопшею душой!
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Към нощта
О, нощ на плач и радост,
о, нощ– великолепие.
Съзвучието търся
със твоя звезден мир!
Желания свещени,
блуждения нелепи
над моя сън се трупат
за гробен алчен пир!
Днес пролетната песен
заглъхна и застина,
неразгадан остана
последният обет,
а там– звезда далечна,
из млъкнала пустиня,
тъй странно ме поглежда,
в забрава, без привет!
Тук нека сълзи капят
по твойто бледно рамо,
до дъно днес изпивам
последната лъжа!
Води ме, нощ на радост,
на гибелта към храма,
прощавай!– да пришепна
на мъртвата душа!
Теодор Траянов