Букет от красивата есен
Автор: Величка Николова - Литатру1
Есенният вятър се развихри -
брули всички есенни листа
и със своите нечестиви мисли,
той под женските поли се свря...
Кротнал, тръгна по пътека тънка,
хлътна в стара борова гора
и с уста засвирка песен звънка -
песен за любов и вечността.
Бухалите - будни - в надпревара
пърхаха във своите гнезда,
а луната стара - на кантара -
прецени кой пО... е в любовта!
Вятърът е с есента… на среща.
Радва им се древната луна.
Вместо с вятър - ти с любов гореща
ми дари букет от есента!
Перевод (бг- ру) – Лилия Охотницкая
Осенний ветер разгулялся,
С деревьев листья рвал, шумел.
Он вольных мыслей не стеснялся,-
Под юбки женские глядел.
Отправился по тропке тонкой
Потом в сосновый лес гулял.
Стал веселить он песней звонкой,
Любовь и вечность прославлял.
И даже филины слетались,
Спеша, по гнёздам, по своим.
И взвесить на весах старалась
луна - кто лучше всех в любви?
А ветер к осени навстречу
летел. Луна смотрела вслед.
Мне подари, любимый, с ветром
красивый осени букет!