Весеннее письмо

Ольга Кайдалова
«Пролетно писмо» Христо Смирненски

Аз исках с химните на светла радост
да поздравя и теб, и пролетта
и с първите усмихнати цветя
да украся възторжената младост.

Аз исках в тъмните бръшлянени очи
усмивка слънчева да пратя
и на акациите аромата
в душа ти черната печал да изличи.

Но днеска младостта върви велика
в пътека посред тръне и скали,
под привета на братята орли,
под химните на буря огнелика.

Живота чудна орис ни поднася
и странност лъха днешната младеж:
тя носи своя мълниен копнеж
под бронята на мъдрост беловласа...

Аз исках с химните на светла радост
да поздравя и теб, и пролетта
и с първите усмихнати цветя
да украся възторжената младост.

Но сред града една мечта днес ни тормози,
но сред града в един копнеж горим:
в гранитни вази ний да потопим
на бунта огнедишащите рози.
----------------------------------------------------
«Весеннее письмо» Христо Смирненски

Искал я в гимнах светлую ту радость,
Чтобы тебя поздравить, чтоб весна
И все её цветы, восстав от сна,
Украсили восторженную младость.

Я в темноте фиалковых очей
Хотел прислать акаций ароматы,
Чтоб душу, чёрной горестью объяту,
Смог излечить свет солнечных лучей.

Но младость дня идёт так далеко,
В тяжёлый путь среди шипов и скал –
Её в дорогу брат-орёл позвал
И бури гимн – горящая река.

Искал я в гимнах светлую ту радость,
Чтобы тебя поздравить, чтоб весна
И все её цветы, восстав от сна,
Украсили восторженную младость.

Одна мечта нас нынче тормозит,
Мы в городе горим одним желаньем:
В гранитной вазе утопив страданье,
Пусть огнедышашая роза говорит. (20.06.2018)