Среща в полето
Вървя самотен, тих. Около мен
Градини и ливади зеленеят.
Звънци на стадо татък нейде пеят.
Загасва в облаците душний ден.
Аз чакам те. Изглеждат се очи ми.
Сърцето ту замира, ту трепти,
И ангелът хранител в мен шепти
Като молитва чудна твойто име
Но ето, идеш! Зърнал те едвам–
И дивна светлина небето рони,
И дишам аз вълшебно благовоне,
И целий свят превръща се на храм.
Кирил Христов
Свидание на лугу
Чуть сумерки иду как замерев.
А сад цветёт, левада зеленеет.
Тут облако– и душный день темнее.
Там стадо с бубенцами на пригрев.
Я жду тебя. Глаза настороже.
А сердце то в галоп, то замирает.
И ангел мне нашёптывает рая,
что ты близка– ещё и мы уже.
А вот и ты! И дивные лучи
сквозь облако целуют место встречи,
и луг нектаром полон безупречным,
и дух к тебе под сводом храма мчит.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы