Homo sapiens

Людмила Королева 4
Не часто к звёздам в небе обращаюсь,
что держат свой извечный Млечный Путь.
Ведь все мои мольбы напрасны, знаю.
с коварством могут вмиг перечеркнуть

всю жизнь мою. Отнять мои пространства
и погрузить во мрак и тишину.
Обманчивы и жизнь, и постоянство.
За что же носим мы в душе вину?

           ...

        Homo sapiens

Не се отправям често към звездите,
Не се изгубвам в Млечния им път.
И знам - подмолите на висините
с коварството си могат да ме спрат.

И да отнемат моите пространства,
и да настъпи вечна тишина...
Живея с чувствата си, с постоянство...
Но нося и човешката вина.