Като жълти птици с плът от тъмно меко злато
ний стоим във свойте клетки живи заковани,
като сиви смоци, в тия сивите халати,
ний лежим във своите дупки в кърви и във рани.
Бяхме тъмни, бяхме прости, растохме в Балкана,
и светът за нас затворен беше в нашто село,
а посегнахме със своите груби, черни длани
да прегърнем, да залюбим цялата вселена.
Но разтресе се Балкана, с пушек се напълни,
над селото огън цъфна, кръв и ужас пламна,
ний спасихме се малцина, но пък нас погълна
тая хладна, жълтоока и гранитна ламя.
Асен Разцветников
Мы как птахи в клетях тёмных, где неспевка– злато,
где замки не отпирают, и порхнуть нет мочи.
Мы как змеи-некусаки, серые халаты,
да не в норах, а по нарам– раны кровоточат.
Мы дремучие лесные горцы да и только
из села не выбирались, дело говорили,
да простёрли с мозолями чёрные ладони
необъятный мир растрогать, полюбить и принять.
Но Балкан-отец встряхнулся, дым и гарь взвихрились.
над селом огонь взметнулся, кровь залила камни.
Нас немного уцелело, сдавшихся на милость
желчноглазому циклопу– жизнью скотской манит.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы