Пролетта е красива – клише или не.
За любители – прелестно цвете.
За мечтатели – полъх от цветно гурме,
за поетите - всичко от двете.
За художници тя е вековна гора
и рекичка, съблякла кожуха,
млад сръндак със кошута до него – една
и стар бухал що в клоните буха.
Пролетта е красива – клише или не.
Щом пристигне от радост изгарям.
Скривам зимните дрехи във скрина, боне`...
Студна зима в мазето затварям.
Пролетта е красива – клише или не.
Всред цветята танцувам на пръсти.
По поляните тичам със боси нозе,
като зайците бързи, чевръсти.
Тя за мене е момък с любовна душа.
Аз му бягам, а той ме настига...
Във очите му сини светлее зора,
тя любов във сърцата ни вдига!
*