Сквозь бурю. Христо Смирненски

Ольга Кайдалова
«През бурята» Христо Смирненски


Аз ще дочакам празника на мойте братя

и размаха на техните крила,

когато върху хиляди чела

ще начертае смъртен знак съдбата

и бурята със гръм ще призове

възбунените свои синове.


През суматохата на тежки горести и грижи,

през грохота всевечен на труда

ще заблести предутринна звезда

и от прихлупените тъмни хижи

безименни борци ще полетят

по стръмния и свят Спартаков път.


И аз ще видя непознати и велики

довчерашните стенещи тълпи,

пред чийто двери вечна мъка бди

и вечно дебнат нужди бледолики,

а в тъмните потрошени стъкла

Смъртта потропва с ледени крила.


Ще вида пристъпа величествен на роба,

ще чуя гневен гръм да потресе

заспалите стъгди и понесе

надлъж и шир червената прокоба

на угнетения човешки род,

разбил вековний си хомот.


И, мълчалив и блед сред бедните си братя,

ще понеса аз черния си кръст

и нека на гърди ми кървав пръст

да отбележи сетний ден в борбата

и Каин да разбий с картечен гръм

челото ми и земния ми сън.



А ти, другарко скъпа - сетна ми утеха,

възторжена и смела отмини

към слънцето на пролетните дни.

Аз ще целуна твойта светла дреха

и утрото на празника ни пръв

с корални капчици димяща кръв.
------------------------------------------------
«Сквозь бурю» Христо Смирненски

Дождусь я праздника, и вера не слаба:
Отметят братья этот день особый,
И сотни лиц посмотрят в небо, чтобы
Там смертный знак поставила судьба.
И грянет буря с громом, всколыхнёт
Своих сынов, и в бой их позовёт!

Сквозь суматоху горестей, забот,
Сквозь вечный грохот тяжкого труда
Блеснёт на небе предрассветная звезда,
Из тёмных хижин полетит народ,
И безымянные борцы продолжат путь,
С которого Спартак не даст свернуть.

И я увижу незнакомых и великих
Людей из дней вчерашних, тёмных толп:
У их дверей клубится вечный столб
Нужды, и горе – призрак бледноликий
Глядит им в окна мрачно, а за ними
Стучится Смерть крылами ледяными.

Но я увижу, как рабы восстанут,
Как будет слышен гром; он потрясёт
Все площади в огне и понесёт
Рекою красной тех, кто не устанут
Бороться с угнетеньем, разобьют
Веками их стесняющий хомут.

И, бледен, молчалив средь братьев этих,
Я понесу тяжёлый чёрный крест;
Пусть на моей груди кровавый перст
Уж сотый день борьбы святой отметит,
И Каин, кто картечь несёт рекой,
Мне разобьёт лицо и сон земной.

А ты, подруга – мне последняя отрада.
Восторженно и смело ты иди
Туда, где Солнце светит впереди.
Мне целовать твои одежды надо,
И в утро праздника тогда не прекословь,
Когда на них горячей каплей капнет кровь. (23.05.2018)