Човек навърши ли седемдесет
вечно мъчат го безброй въпроси:
със здравето ще бъде ли наред
да въплати идеите, които носи.
В душата млад, натрупал куп години.
Пишман приятели по пътя си загубил.
Удържа се като напрегната пружина
да не разлюби туй, което е полюбил.
Изпитал всичко - нищо не разбрал.
В музей и гробище превърнал свойта къща.
Измамите отритнал и верността познал -
събира дългове, които му не връщат.
Добри съвети още може да даде,
но лоши примери не може да покаже.
Човек навърши ли седемдесет
е остарял преди да поумнее даже.
Умело рани незарастнали прикрива,
но нови болки никак не търпи.
Ближните на половина не убива -
великодушният е много търпелив.
Забравил страсти - глупости не прави.
Сравнява се понякога със гения.
Най-страшното е скрил зад девет брави.
Компромисът е покрив и умение.
Красивото го уморява всеки ден.
А възрастта превръща го в поет
в света повратен и несъвършен,
кога човек навърши своите седемдесет...
04.05.2012 г.
Петр Пенчев