ТИШИНАТА
Автор: Р. Русев
;В тишината
понякога си тъжна,
Усещам как си и усмихната
и мъдра. Път си и душа.
Ти си тази,
от която тръгват
и беди, и радости,
и имаш себе си.
Ти си светлината,
а веднъж намерила,
не я изпускай, щом свети
в тебе и за теб.
И ако има друг
с твоят пламък да гори,
разпалвай го и нека
да те пита "как си?"
всеки ден.
Така да прави,
че да си добре, тъгата,
зад усмивката да вижда,
света да сваля във краката ти
и да си щастлива.
Усмихвай се, живей,
така и тишината е красива.