Автор:Генка Богданова
Гора. В гората – дъб.
А на върха, потънал в скръб,
по – мрачен от дъждовна есен,
измършавял и с клюн провесен,
стои унило гарван млад.
Измъчва го ужасен глад.
Стои и тихо си мърмори:
- Ах, как стомахът ми къркори!
Гладувам вече трети ден,
от глад съвсем съм изтощен.
Жив едва ли ще осъмна.!
Да можех, сам щях да се гръмна.
Под дървото спря Лисана
и кротко разговор подхвана:
- Приятелю, къде не ходих,
гората цялата пребродих,
та тебе, скъпи, да открия.
Но ето те и теб самия.
Ах, грешна съм пред тебе много!
Кори ме съвестта ми строго
за кражбата, що лани сторих.
С нравът си не се преборих.
Излъгах те тогава, братко,
откраднах сиренцето сладко
и днес покой за мене няма,
че те ограбих със измама.
Излапах го пред тебе даже.
Но кой тогава да ми каже,
че грешно е да се краде?
Затуй ме съвестта яде.
Тук съм, за да искам прошка.
Донесох ти една кокошка
и сиренце като прибавка.
Сега те каня на гощавка,
че както си измършавял,
се чудя, как си оцелял?
Прости ми старата измама!
Аз знам, че злоба в тебе няма.
- Спасен съм! Лисо, да си здрава!
От все сърце ти се прощава!
Разпери Гарванът крилата
и слезе долу при Кумата...
Досещаш ли се, мило внуче,
с наивника какво се случи?
Започна пир, но не с кокошка.
Получила Лисана прошка,
с наивника гости се сладко.
Това е случката накратко.
На теб пък, ще поръчам строго,
с лъжците да внимаваш много!