„ВДРУГ УВИДЕЛА САД ПОЗАБРОШЕННЫЙ...”
Марина Анатольевна Ахмедова-Колюбакина (р. 1952 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ ГРАДИНА ВИДЯХ ИЗОСТАВЕНА
Аз градина видях изоставена
и душата ми в сълзи се сви...
Где изчезна ти, време прославено?
Няма тук да се върнеш, уви.
Не е вече родина родината,
тържествува пияната сган...
Плодовете узрели в градината
лаком червей продупчил е там.
В отчаяние нямо безпомощен
е домът ни сред мрачния двор,
а калината в селското гробище
някой сякъл е с остър топор.
Трите гроба в пагода над почвата
тя не крие от летния ад
и без сладко-горчивите плодчета
червенушките зиме са в глад.
Всичко в нашта земя е окрадено,
лековерие пътя гризе...
Бяха лакоми китните краища
за миражи на чужди князе...
А сега – ни родина, ни гробище,
само парк изоставен един...
Да, това привидя ми се, може би,
сред чугунения лабиринт.
Ударения
АЗ ГРАДИНА ВИДЯХ ИЗОСТАВЕНА
Аз гради́на видя́х изоста́вена
и душа́та ми в съ́лзи се сви́...
Где изче́зна ти, вре́ме просла́вено?
Ня́ма ту́к да се въ́рнеш, уви́.
Не е ве́че роди́на роди́ната,
тържеству́ва пия́ната сга́н...
Плодове́те узре́ли в гради́ната
ла́ком че́рвей проду́пчил е та́м.
В отчая́ние ня́мо безпо́моштен
е домъ́т ни сред мра́чния дво́р,
а кали́ната в се́лското гро́биште
ня́кой ся́къл е с о́стър топо́р.
Три́те гро́ба в паго́да над по́чвата
тя не кри́е от ле́тния а́д
и без сла́дко-горчи́вите пло́дчета
червену́шките зи́ме са в гла́д.
Вси́чко в на́шта земя́ е окра́дено,
лекове́рие пъ́тя гризе́...
Бя́ха ла́коми ки́тните кра́ишта
за мира́жи на чу́жди князе́...
А сега́ – ни роди́на, ни гро́биште,
са́мо па́рк изоста́вен еди́н...
Да, това́ привидя́ ми се, мо́же би,
сред чугу́нения лабири́нт.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Марина Ахмедова-Колюбакина
ВДРУГ УВИДЕЛА САД ПОЗАБРОШЕННЫЙ...
Вдруг увидела сад позаброшенный,
и до слёз защемило в душе…
Где же скрылось ты, время хорошее?..
Не вернуть тебя боле уже.
Эта родина – больше не родина,
торжествует там пьяная чернь…
Все плоды во саду, в огороде ли
продырявил прожорливый червь.
И, как лик, от немого отчаянья
потемнел покосившийся дом,
на погосте рябину печальную
кто-то острым срубил топором.
Три могилки тенистою пагодой
не укроет она в летний зной
и своей сладко-горькою ягодой
снегирей не накормит зимой.
Всё до нитки последней украдено
на земле легковерной моей…
Как же всё-таки падка окраина
на посулы заморских князей…
А теперь – ни погоста, ни родины,
только этот заброшенный сад…
Да и то, он привиделся вроде бы
мне за вязью чугунных оград.
http://www.stihi.ru/2017/07/30/670
---------------
Руската поетеса, преводач и публицист Марина Ахмедова (Марина Анатольевна Ахмедова-Колюбакина) е родена на 5 януари 1952 г. в гр. Челябинск. Пише стихове от детските си години. Завършва филологическия факултет към Челябинския държавен педагогически институт и Литературния институт „Максим Горки” в Москва (1977 г.). От 1980 г. работи в Съюза на писателите на Дагестан. Член е на Съюза на писателите на СССР (1987 г.) и на Съюза на журналистите на Русия (2000 г.). Отговорен редактор е на в. „Литературный Дагестан”, редактор на сп. „Соколёнок”, основател на изд. „Дагестанский писатель”, зам.-председател на Съюза на писателите на Дагестан. Заслужил деятел на културата на Република Дагестан, заслужил деятел на културата на Руската федерация. Превежда поезия от украински, български, турски, чеченски, латишски, италиански, румънски и др. езици, преводач и съставител е на антологии на дагестанската поезия. Народен поет на Дагестан. Автор е на стихосбирките „Отчий свет” (1982 г.), „Високосный век” (1984 г.), „Осень столетья” (1986 г.), „Твой образ” (1987 г.), „Равноденствие” (1992 г.), „Ностальгия” (1996 г.), „Кавказская тетрадь” (2004 г.), „Долгое эхо” (2005 г.), „Древо жизни” (2007 г.), „И здесь, в долине Дагестана” (2012 г.), „Для поэтов нет плохих времён” (2015 г.), „Русское поле” (2016 г.), „Волшебный сундучок” (2017 г.) и др.