Георги Рупчев. Упокоение

Терджиман Кырымлы Второй
Успокояване

Вечерта се промъква в града непоканена,
тича тихичко с лапки лисичи.
Свойте скромни вълшебства реди музикантът
между нас
и далече от всички.
Завъртява опашка, муцунката вдига
и присяда безследната музика...
Китаристът напява рефрена си
и отхвърлени, а не изгубени,
чуждите наши илюзии
светват–
същински фенери
сред лисичарника есенен.

Между нас и далече от всички
китарата
като строго лисиче подушва
греховете ни–
грешни и праведни–
и проскубаните ни чувства.

Музиканте мой,
мой добър самарянино,
дух лисичи,
душичко,
живота раздухай,
ние тук като мокри кокошки сме свряни,
а при тебе е хубаво, топло и сухо.
И отново свисти вечерта– като мотриса,
и в трамвая последен посрещаме новия петък,
и дали ще познаем сега китариста,
сгушен в своята тъничка,
светла жилетка.

Георги Рупчев


Упокоение

На квартирник проскользнув,вечер непрошеный
тихохонько семенит лапками лисьими.
Чуть не волшебник,
музыкант хороший нам растаким
тонус вот повысит.
Завертела она хвостом, мордочку задрала–
и порхнули бабочки гитарные...
Он твердит припев– и в чуланах ли, в сенях
наши чуждые иллюзии загораются-
сущие фонарики
в курятнике осеннем.

В нашем узком нетесном кругу гитарные
колокола щекочут негрустно
грехи наши,–
грешные и праведные–
пощипывая авитаминозные чувства.
 
Музыкантик,
добрый самаритянин,
душка,
жги апрелем–
мы тут как мокрые в курятинике,
а с тобой тепло и сухо, прелесть.
Последний свисток вечера-
как моториссы,
и в последнем трамвае мы втречаем пятницу,
и быть может сегодня сойдёмся с гитаристом,
иначе разве приуныть останется.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы