КАТО СЕНКИ
Автор: Р. Русев
Тъжни дни.
Като сенки,
разпилени по трепкащи мигли.
Неотворени още
цвете събудило утрото,
сякаш душа рисувала
есен в очите ни -
неосъзната,
но вече пристигнала.
Търся те,
твоите думи ми трябват,
разпилени по пясъка.
Дълго мълчани
в тишини и многоточия,
по сънни клепачи
и цветя очакващи утрото.
Да ги шепнем, събрали
неписани истини,
мисли самотно останали,
чакащи твои мълчания.
Дни, като сенки,
разпилени
в очи топли и искрени,
в шепоти тихичко,
мило притихнали.